Когато съм тъжна !

Когато умира една мечта

Когато умира една мечта, една мечта пълна с любов и поля от красиви цветя, аз съм по-тъжна и от това разплакано дете. Загубих мечтата си и способността да обичам. Аз не съм като други, нямам домашни любимци, толкова близки приятели да споделя мъката си. Само цветята ми останаха, те поемат всяка сълза и ми дават сили да продължат. Те никога не ме предадоха, както направи той.  Вятара развява косите ми, а аз съм тъй безчуствена, както цвете в полето, залюляно от люлката на вятара.  Моите най-добри приятели не са хора, те не разбират от чуства, те са корабосърдечни и нямат място в моето сърце. Направих грешката да допусна само един там и той го разби на хиляди самотни частици, които не могат да утешат и всички цветя на света. И когато там, някъде в полето поникне ново цвете, аз  му завиждам, защото то никога няма да има човешки живот като моя. Никога няма да бъде обичано или предадено, просто ще живее както бог му е отредил. Живот без мъки, само съществувание. Това искам аз, не искам повече да страдам.

доставка на цветя

Жълто цвете – Мразя те !

Мразя те !

Жълто цвете за теб мерзавецо. Труп на нещо, което е било красиво, но жълто, жълто като омразата ми, която изпитвам към теб. Подигра се с чуствата ми и докато имам сили да ходя по земята ти ще бъдеш ненавиждан от мен. И нека тази другата никога не познае красотата, нека децата, които ще ти роди да бъдат също толкова безчуствени, както теб, нека този ти ген те преследва във вечността, мръснен лъжецо. Проклинам те на гроба ти, никога да не поникне цвете, защото то е прекалено красиво, а твоята душа е пълна с омраза, която никога не успях да осмиря, която винаги излизаше наяве и ме плашеше, от мига в който се запоснахме, но на пук на това те обичах. Нека за всяко цвете  което ми подари, да сънуваш кошмари нощем ,затова че ме предаде и уби най-красивото чуство в мен.

Не откъсвай цвете !

Откъснато цвете

Моля ви хора не късайте цветята. Те също носят душа и с всеки откъснат цвят ние убиваме една невинна душа – душа на цвете, което е могло да краси нечий парк. Само Бог има могъществото да дава живот и само той има могъществото да го отнема. Това е неговия завет и всеки, който убива ще плаща за греховете си. Дори Баба Ванга е казала, че цветето също има душа и когато го откъсваме то страда безгранично. Дори тя самата е казвала, как чува крясъците им. Колко е жестоко и колко лоши сме ние хората. А направо не мога да си простя, че някога преди да осъзная това и аз съм го правела, късах всяко, което ми харесаше, само и само да окраси дома ми за ден за два.  И след това какво ? То си отива и го изхфърляме. Може би ще ви се сторя параноична, но замислете се, защо да не бъдем по-добри? И те душа носят, горките. Дано повече хора разберат това и никога не повтарят моята грешка.

Розата и любовта !

любовна роза

Като всяко момиче някога и аз се влюбих силно и толкова бързо, че краката ми се покосяваха. Момчето, с което излизах беше истински красавец, всеки ден ми подаряваше големи букети цветя. Бях наистина щастлива, докато не го видях с друга. Повече ме заболя защото и на нея беше взел същите цветя като моите. А ми казваше, че розата е цветето, което подхожда точно на мен, че ще ме обича вечно, и че както розата е червена, така и в червената му кръв, ще тече единствено зарата любов. Но уви тази любов не е била за мен, този мръсен мерзавец. С месеци стоях вкъщи сломена без капка желание за живот. От тогава осъзнах, че цветята са за да им се наслаждаваме и не искам никога повече да ми подаряват букети, защото рано или късно те увяхват. Не искам смъртта да едно цвете да бъде мой подарък. Също така разбрах, че всички мъже са еднакви. Те не заслужават да държат този нежен цвят в ръцете си, прекалено са груби и не дооценяват факта, че ние жените и цветята сме едни и същи – Красиви, но бодливи, да знаеш копеле, ще ти го върна рано или късно и ще те боли много, ама наистина много!

Здравей свят пълен с цветя

роза

Здравейте и добре дошли в моят най-нов блог на тема цветя. Аз се казвам Мария и с удоволствие ще ви разкрия тайните на най-красивите същества на планетата. Обичам тези растения от първия миг, в който се родих, от първата глътка въздух. Може би тази ми мания се е е предала семейно от майка ми, която носи името на много красиво цвете – Розалията.  Аз съм от Варна и тук имаме наистина много красиви градинки с хиляди цветенца в тях и не пропускам нито една, пред която да не се снимам. По-късно в блога ще постна мои снимки, в които да ме видите, що за физионимия съм но цветятя разбира се са по-важни, нали затова сме се сабрали тук да пишем, в случая вие да четете(хихихи)

И така приятно прекарване в моето сайтче за цветя или както се изразих аз за Китки (хихих) Македонската дума ми звучи някък по сексапилно, пък каквото македонското, такова и българското.

Поздрави, ваше Марче !